интервюта с посланик макълдауни
Пред вестник "Дневник"
1 юли 2009 г.
Когато поемахте посланическия пост, американският президент Барак Обама, тогава още сенатор, Ви заръча да отделите специално внимание на проблемите с корупцията и организираната престъпност в България. Смятате ли, че сте се справили с тази задача през последните 11 месеца, които прекарахте като американски посланик у нас?
- Със сигурност мога да кажа, че усилия за преборването на тези проблеми са били положени - както от редица представители на българските власти, така и от страна на американското правителство. Стремежът за постигане на прогрес и наличието на конкретни резултати обаче са две различни неща, като само второто наистина важи. Защото макар да бяха положени усилия, постигнатият прогрес все още не е достатъчен. Направените обещания са едно, а спазените обещания - нещо съвсем друго.
Но тук искам да направя едно пояснение, което е ключово - корупцията съществува навсякъде по света, включително и в САЩ. Това, което трябва да се гледа обаче е, какви структури има за справяне с този проблем и дали корупцията може да бъде разпозната и преодоляна, за да може да бъде минимизиран ефектът от нея върху обществото, икономиката и политическите структури в страната.
Новото правителство, което ще дойде на власт след изборите на 5 юли, ще има не само възможност, но и много належаща отговорност да се заеме с проблемите на корупцията и организираната престъпност. Според мен начинът да бъде постигнато това е бъдещият кабинет да създаде подробна стратегия и да си постави конкретни цели, както и конкретни срокове за изпълняването им и да поеме отговорността чинно да ги изпълнява. То също така трябва да направи стратегията си достояние на широката общественост, за да могат медиите и гражданите да държат избраните от тях политици отговорни за действията им.
Естествено, корупцията не може да бъде преборена за един ден, няма някакво магическо средство за елиминирането на тези проблеми - нужен е силен, постоянен и фокусиран стремеж, трябва на равни интервали да се отчитат осезаеми резултати за постигнатия прогрес.
С оглед на всичките нарушения, които вече възникнаха в хода на предизборната кампания, може ли според Вас да бъде сформирано силно правителство?
- След броени дни българите ще решат кой искат да ги управлява, ще трябва да видим и как ще се развият преговорите за коалиция след изборите.
Що се отнася до купуването на гласове и "корпоративния вот" - американското правителство винаги е подчертавало, че не е негова работа да участва в междупартийни въпроси или да подкрепя един или друг кандидат на избори в други държави. Но като страна, която се е ангажирала да работи за по-доброто бъдеще на България и за изграждането на сътрудничество между София и Вашингтон, ни е грижа за принципите и конкретния изборен процес у вас. С оглед на това сведенията за купени гласове и други видове нарушения, които възникнаха при изборите за Европарламент, са силно притеснителни за нас и се надяваме, че това няма да се повтори на сегашните избори. Затова бяхме такива поддръжници на т. нар. "Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (Integrity pact) и останахме доволни от новото законодателство, което адресира някои, но не всички елементи от инициативата.
Нарушения като купуването на гласове са лоши на много различни нива - за хората, които продават гласовете си и се отказват от участието си във вота, но и за самите партии, купуващи гласовете, защото по този начин те оронват легитимността на всички участници в изборния процес.
Разкажете с две думи за новото си назначение?
- Бюрото по европейските и евразийските въпроси към Държавния департамент, където ще работя, се занимава с 50 страни по света, включително и с Русия, и организации като НАТО, ЕС и ОССЕ. За мен беше голяма чест да бъда поканена на новата позиция, но приех предложението със смесени чувства, защото ще ми е изключително тъжно да напусна България. На първо място, защото тук семейството ми се чувстваше като у дома, но и защото успях да задвижа няколко проекта, които обаче ще трябва да продължат без мен, а аз обичам за завършвам започнатото.
Един от тези проекти е енергийна инициатива, която започнахме заедно с българското правителство - става въпрос за EITI (Extractive Industries Transparency Initiative) - Инициатива за прозрачност в добивната промишленост. Ръководител на този проект е Питър Айгън, който е и основател на "Трансперънси интърнешънъл". Програмата EITI съществува в редица страни-производители на енергоресурси, но ние решихме да разширим обхвата й до страни-транзитьори, каквато е България. За тази цел Питър Айгън лично дойде тук по време на Енергийния форум в края на април и разговаря с представители на българското правителство за практичните подробности за реализирането на инициативата. В момента също така преговаряме с организации като Световната банка за финансирането за проекта. Следващото правителство ще трябва да реши дали да продължи с този проект или не.
А как смятате да работите на новия си пост за по-голяма енергийна независимост на Европа?
- Енергетиката е ключов въпрос както в двустранните отношения между САЩ и България, така и за целия европейски континент. Затова това, което се опитваме да направим, е да намерим всестранен подход към този въпрос. Трябва да положим усилия да гарантираме сигурността на доставките и да увеличим прозрачността на целия процес, като при това се постараем
да запазим всички възможни опции. Естествено, Русия е ключов играч в този процес.
Мнозина представят енергийното уравнение с категоричното "или - или" - "Или сте за Америка и алтернативните енергоизточници и прозрачността при доставянето им и съответно против Русия, или сте за Русия и съответно против САЩ". Според мен обаче подобни становища са прекалено опростени и представляват грешен подход към проблема. Европа има нужда от руските горива. Русия в момента задоволява голяма част от енергийните нужди на Стария континент и искаме тези доставки да продължат и в бъдеще. В същото време искаме да ангажираме още повече Москва в конструктивен диалог по различни въпроси, които да включват енергетиката, регионалната стабилност и демократизацията на самата Русия.
Какво мислите за идеята "Газпром" и "Овергаз" практически да изградят монопол върху вноса на газ в България, елиминирайки другите участници в доставките?
- В България в момента съществува проблем с т. нар. компании-посредници, представляващи интересите на чуждестранни компании или организации, които обаче не присъстват реално в страната, тъй като често са регистрирани в офшорни зони или пък имат ограничени правомощия. Аз лично не съм за една компания и против друга, а за наличието на пълна прозрачност и отчетност. Така че, ако даден договор не се изпълнява в срок, съответните компании да носят пълна отговорност за действията си. Конкретните параметри на решението на този проблем подлежат на обсъждане, но прозрачността и отчетността са необходими условия.
Монополът върху доставките без съмнение прави уязвими страните-вносители, затова от години приканваме не само България, но и всички останали европейски държави да потърсят алтернативни енергийни маршрути.
Как ще коментирате факта, че въпреки широко разпространото мнение, че демокрацията в България е в отстъпление, САЩ са оттеглили подкрепата си за различни демократични инициативи в редица области?
- Знам, че според мнозина българи финансирането от страна на САЩ е намаляло покрай напускането на Американската агенция за международно развитие (USAID). Както знаете, през годините, в които агенцията работеше тук, американското правителство похарчи над 650 млн. долара за подпомагане на страната. Но ние не сме си отишли съвсем - въпреки че USAID сви присъствието си в България, тук все още съществуват редица много важни програми. В посолството например работи висш представител на USAID, който ръководи програма за публично - частното партньорство. Започнахме с областта на информационните технологии, защото това според нас не само ще влее свежи сили в икономиката, но и ще повиши прозрачността в обществения живот. Стартирахме и фондацията "Америка За България" с помощта на средствата от Българо-американски инвестиционен фонд, който съществуваше по времето на USAID в България. Фондацията днес разполага с неколкостотин млн. долара и подкрепя и финансира проекти, свързани с демократичното развитие, гражданското общество, културата и др.
В България продължават да работят и редица организации-наследници на програми като Фонда "Маршъл", които се финансират от американското правителство, а да не забравяме и създадените с подкрепата на САЩ Американски университет в Благоевград и Американския колеж в София.
Може ли да очакваме скорошна визита на президента Барак Обама?
- Не бих изключила подобна възможност. Президентът беше доста зает досега, но неговата администрация никога не е криела, че тази част на света е приоритет за нея. Именно по тази причина вицепрезидентът Джо Байдън наскоро направи обиколка на Балканите. Така че нека видим, как ще се развият нещата през следващите година-две.
Знаете ли за последните развития около програмата за премахване на визовия режим със САЩ?
- Най-напред бих искала да развенчая погрешната представа, че тази програма по някакъв магически начин коренно ще промени положението в момента. Истината е, че по-голямата част от българите, които искат да пътуват до Щатите, всъщност го правят. Всяка седмица стотици хора идват в консулството и си получават визите без проблем. Но програмата за премахване на визовия режим има по-скоро символично значение, защото демонстрира, че американските граници са отворени за българите.
Нека спомена и няколко скучни факта около програмата - за да влезе в сила тя, трябва да бъдат спазени редица изисквания, като например наличието на електронни паспорти. Другият критерий, който България все още не е успяла да изпълни, е намаляването на броя отказани визи до определено ниво. В момента максимално допустимият праг е 10%, но в България количеството отказани визи е към 15-16 на сто. Освен това в момента в Конгреса вървят дебати, дали прагът да не бъде свален от 10 до 3 процента.
В интервюто са използвани и въпроси на други медии